
Бобовите имат предимство, което никоя друга група няма: в симбиоза с грудковите бактерии те си осигуряват азот от въздуха. Затова тук въпросът не е колко азот да се внесе, а дали симбиозата работи както трябва.
Грудковите бактерии
Азотфиксацията е биологичен процес и зависи от състоянието на почвата — структура, влага, наличие на органична материя, микробиологична активност. Внасянето на минерален азот всъщност я потиска: щом азотът е наличен, растението спира да инвестира в симбиозата.
Логиката при бобовите е обратна на обичайната. Храни се почвата и микробният живот в нея, а растението се справя с азота само.
Фосфорът и молибденът
Азотфиксацията е енергоемка и опира до фосфор. При бобовите достъпният фосфор често е ограничаващият фактор, а не азотът — виж Фосфорът е в почвата, но не стига до растението.
Люцерната
Люцерната се коси по няколко пъти на сезон и всяко окосяване е стрес: растението тръгва отначало от коренови запаси. Третирането след откос подпомага бързото възстановяване, а с него и следващия откос.