Рапица

Рапицата има една особеност, която определя цялото ѝ хранене: тя консумира сяра в пъти повече от житните. При недостиг реагира бързо и видимо — светли листа, слаб цъфтеж, недобре оформени шушулки — а добивът пада, преди симптомите да са станали очевидни.

Подробно: Рапицата е най-серолюбивата полска култура.

Есента решава презимуването

Рапицата влиза в зимата като розетка и от състоянието ѝ в този момент зависи дали ще излезе напролет. Целта наесен е дебела кореново шийка, развит корен и розетка, която не е избуяла на височина.

Листното хранене във фаза 2–6 лист подпомага точно това. Аминокиселините работят и при понижаващи се температури, когато собствената обмяна на растението се забавя — виж Аминокиселините като антифриз.

Пролетта

От възобновяване на вегетацията до бутонизация рапицата натрупва бързо. Тук сярата и азотът трябва да са налични едновременно — азот без сяра не се превръща в протеин, а остава в листата.